15/09/2026
Обръщение към учениците
Скъпи малки човечета,
училището може да е скучно.
Може да не ви свърта
да седите на едно място
40 минути.
Може да има предмети,
които са ви трудни.
Може да има учители,
които ще ви гледат лошо.
Може да ви се допикае в час
и да ви е срам
да отидете до тоалетната.
Може да ви намерят въшки.
Може да срещнете съученици,
които да ви бутат на двора,
да ви се подиграват,
че са ви евтини маратонките,
че ви е скъсан анцуга
или че носите очила
или брекети.
Може да ви липсват мама
и тати
или баба и дядо.
Може да ви е досадно.
Може да ви е топло
или студено.
Може да се окажете отегчени,
ядосани,
самотни или тъжни.
Всичко това е възможно
и дори вероятно.
Всички минаваме през това.
Но училището е мястото,
на което навярно ще срещнете
най-добрите си приятели.
Онези, с които ще разделите живота
като парче питка.
Онези, които ще плачат с вас,
когато умре първото ви куче или коте.
Онези, които ще ви донесат 5 бири,
когато преживеете раздяла.
Онези, на чиито деца ще станете кръстници,
които ще са кумове на сватбата ви.
Онези, които ще дойдат на погребението
на баща ви или на майка ви
и ще ви прегърнат,
за да знаете,
за да помните,
че са там, до вас,
когато вас ви няма.
Училището е мястото,
което ще ви запознае с учители,
които ще си спомняте с добро
някой ден,
когато станете големи човеци.
Учители, които ще ви дадат шанс,
когато сбъркате за пореден път.
Които ще ви отворят врата
там, където сте вярвали, че има само стени.
Училището е мястото,
на което ще се влюбите за първи път.
То е и мястото,
което, ако сте с отворени сърца
и умове,
ще ви срещне с първите ви книги,
които ще останат с вас
до последния ви миг,
когато не ни остава друго,
освен някой да ни прочете любима книга
докато болката намалява,
а ние все по-рядко си поемаме дъх.
То е мястото, което ще ви светне с фенерче,
за да видите какъв път ви харесва:
дали такъв, намацан с четки и боички,
изобилстващ от кодове и цифри,
изписан с букви,
звучащ с мелодия
или начертан с чужди езици.
Ще имате двойки,
ще имате отсъствия и закъснения,
ще си счупите сърцето,
ще се чувствате малки,
но ще бъдете и част
от нещо по-голямо.
Бъдете смели,
бъдете добри,
бъдете верни.
Кажете му, че го харесвате.
Кажете ѝ, че я харесвате.
Запознайте се с другите.
Хванете за ръка другарче.
Подайте ръка.
Вдигайте ръка.
Питайте.
Ритайте футбол,
играйте на народна топка,
тичайте на двора,
запишете се на пиано,
на китара,
на пеене
или на още един език.
Оставете малко смартфона,
оставете малко плейстейшъна.
Вижте небето.
Не пипайте наргилетата,
вейповете,
цигарите,
райския газ,
амфетите
и всички други боклуци,
които ще ви се представят
в лъскава опаковка.
Уважавайте учителите,
пазете се като пресичате,
не влизайте в коли на непознати.
Четете си книгите,
те остават с вас.
Ходете на екскурзии,
ходете на лагери.
Бягайте от час,
но не много често.
Училището,
това сте вие.
Ние сме тук
и ще се молим
светът да се пооправи,
хората да дойдат на себе си
и да оставим за вас
по-малко разруха
и повече светлина,
повече животни,
повече пътища,
повече надежда,
повече хора,
изобщо повече от тоя свят,
който ако се постараем,
ако спрем да се убиваме
и да се мразим,
може да е разкошен.
Нещо повече: той може да е ваш.
На добър час!
Автор: Вайръл стихове за с**с и драма
