04/03/2021
За ваксините накратко
📌 Различията между достъпните в Европа ваксини срещу Covid-19 са силно надценени. И трите осигуряват висока защита срещу инфекция и впечатляващ щит срещу тежко протичане на заболяването и смърт.
Даже флаконите и етикетите им си приличат, но въпреки това нагласите са отчетливи, дори сред тези, които са склонни да вземат ацетизал вместо аспирин или L-аскорбат вместо Витамин С.
📌 Но това, което засега е невъзможно, е... да се избира ваксина.
Търсенето е по-голямо от предлагането. При повече от 200 млн. произведени ваксини от началото на годината, над 100 държави все още не са получили нито една доза. Дефицитът изглежда ще продължи да властва, като опитите за пласиране на фалшиви ваксини, без гаранции, че съдържимото във флаконите има изобщо с написаното върху етикетите, със сигурност ще се увеличават.
📌 В Европа има три одобрени ваксини - на AstraZeneca, BioNTech/Pfizer и Moderna.
Сравнението между тях, колкото и да е любопитно, надхвърля познанията, давани в средното училище, затова е най-сигурно е да се заложи на мнението на специалистите. Всеки от лекарите, които интервюираме за проекта, ще ви каже, че изборът не е между ваксините, а между това да бъдеш ваксиниран или не, защото трите предлагани в момента препарата, както и новите, които се подготвят да излязат на пазара (Johnson&Johnson, CureVac и Novavax), осигуряват неимоверно по-голяма защита срещу вируса, отколкото известните досега методи за лечение и предпазване. Световната здравна организация не препоръчва преките сравнения заради различните условия, при които са изпитвани ваксините.
📌 AstraZeneca - за и против
Току-що излязла от тежка битка с Европейската комисия заради намаляването на доставките за Европа, AstraZeneca продължава да изпитва търпението на клиентите си, като обяви, че количествата за ЕС ще останат наполовина от договорените поне до юли, като ще достави само около 200 млн. от 300 млн обещани дози. Спекулациите около причините за неизпълнените доставки създадоха подозрения към качествата на ваксина, като властите в няколко европейски държави, включително Германия и Белгия, съобщават за масови откази от поставянето ѝ. Германия, последвана от още десетина страни също допринесе за увеличаване на съмненията като забрани употребата на ваксината за най-възрастната група заради недостиг на данни за ефективността на ваксината, въпреки че европейският лекарствен регулатор и СЗО не подкрепиха такава предпазливост.
Изследване, направено от здравните власти в Шотландия сред 1,14 млн. ваксинирани, четири седмици след първата доза, приемът в болници е намалял с 94% при пациенти, имунизирани с препарата на AstraZeneca и с 85% при BioNTech/Pfizer. Сред хората над 80 г. има общо 81% намаление на броя на приетите в болница.
От стигналите до болница над 8000 души, само 58 са били ваксинирани.
📌 Резултатите са впечатляващи, още повече, че пациентите с ваксината на AstraZeneca са получили само една доза, тъй като в Обединеното кралство беше възприето прилагане на втората доза 12 седмици след първата. Докато при тези с BioNTech/Pfizer, където препоръчителното отстояние е 21 дни, са направени и двете инжекции.
“Ваксината на AstraZeneca е много по-добра от имиджа,който има”, казва главният съветник на германското правителство за пандемията Кристиян Дростен.
Според брошурата на производителя, ваксината е безопасна и ефективна за предотвратяване на covid-19, без тежко протичане и без хоспитализации. Имунният отговор е изработен на 22-ия ден след първата доза.
Резултатите показват ефективност на ваксината от 76% (min: 59%, max 86%) след първата доза, като защитата се поддържа до поставяне на втората доза. С интервал между дозите от 12 седмици или повече, ефективността на ваксината се увеличава до 82% (min: 63%, max 92%).
Ваксината на AstraZeneca намалява асимптоматичното предаване на вируса с 67% (min 49%, max 78%) след еднократна доза и 50% (min 38% до 59%) след втората.
Мене Пангалос, изпълнителен вицепрезидент на BioPharmaceuticals защитава избора за раздалечаване на дозата с повишаване на ефективността на ваксината и даване възможност за бързото ваксиниране на повече хора.
В момента компанията провежда изпитване върху 60 000 доброволци, което трябва да даде отговори на въпросите около ефективността на ваксината при пациенти над 65 г. и за предаването на заразата от вече ваксинирани хора.
Плюс на британската разработка е и че тя е създадена въз основа на позната и успешно прилагана при други ваксини технология, с по-добре изучени странични ефекти и противопоказания.
Ваксината е евтина и лесна за боравене, съхранение и транспортиране. Според листовката ѝ, тя може да престои поне 6 месеца в хладилник на температура 2-8 градуса.
Разрешителни за употреба са издадени от 50 държави.
📌 Чудото BioNTech/Pfizer
ЕС я има за европейска ваксина, макар че производителят е американски, а разработчикът - германски. Използвайки максимално предимството да бъде първа на пазара, ваксината в момента е най-прилагания препарат срещу коронавирусната инфекция в света.
Въпреки някои забавяния, проблемите с доставката на тази ваксина не придобиха особена публичност. Компанията тушира недоволството като сключи допълнителен договор с ЕС, след като откри нов завод за производство в Германия. До 2022 г. ЕС очаква да получи 600 млн. дози от препарата, 300 млн. до септември.
За технологията чрез информационна РНК, която се използва от BioNTech/Pfizer се знае много по-малко, отколкото за векторната ваксина на AstraZeneca. Тя е първата ваксина в света, базирана на синтезиран фрагмент от генетичния материал на SARS-CoV-2 вируса, одобрена за прилагане върху хора.
Ваксината на BioNTech/Pfizer има най-високият процент на ефективност на предпазване от 95% при клиничните изпитвания като от 43 538 участници в тях, са се разболели едва 94 души. Тя е и единствената разрешена за пациенти между 16 и 18 години.
Както и при останалите одобрени ваксини, докладваните странични реакции са основно леки и средни - болка, повишена температура, главоболие. Вероятността от поява на тежки алергични реакции е по-голяма след втората доза, а също и при ваксинираните с BioNTech/Pfizer (6 на 1 млн.), спрямо тези с Moderna (2/1млн).
Проучване, направено в Израел, където ваксината на BioNTech/Pfizer е доминиращ избор, показва, че в реални условия три седмици след поставяне на втората доза, ваксината осигурява 95,8% защита срещу Covid-19; 98% защита срещу симптоми като температура и задух, както и 99% защита срещу тежко протичане на болестта. Ваксината може да намали с 89,4% риска от пренасяне на инфекцията от имунизиран човек.
Степента на защита в различните възрастови групи е сходна.
Сложните условия за съхранение и транспорт правят ваксината трудно достъпна за държави със слаба инфраструктура или за приложение в отдалечени райони, където няма условия за осигуряване на температура от минус 70 градуса. Веднъж извадена от фризера обаче, ваксината може да престои в хладилник до 5 дни.
Всяка доза на BioNtech/Pfizer съдържа 30 микрограма ваксина, докато тази на Moderna е от 100 микрограма, като двете компании имат сходни резултати.
📌 Moderna - ваксината на медиците?
Заради ограничените си производствени възможности ваксината на Moderna има по-слабо разпространение в Европа, но Европейската комисия разчита на нея за евентуална реваксинация спрямо новите варианти на коронавируса. Една четвърт от участвалите в клиничните изпитвания на препарата са медици, а една пета са имали поне един от показателите, които се свързват с по-често тежко протичане на Covid-19, по данни на американския лекарствен регулатор.
Ваксината е направена по същата технология като BioNTech/Pfizer (иРНК) и има сходна защита спрямо заразяване с вируса - 94,1%. В сравнение с немския препарат, тя има незначително по-слаба ефективност при възрастни пациенти. Ефективността е отчитана от 14-ия ден след поставянето на втората доза (седми ден при BioNTech/Pfizer). За втората доза на Moderna e необходимо да се изчакат 28 дни - седмица повече от Pfizer, като производителят изрично подчертава, че не е възможно тя да бъде заместена от различна ваксина. Температурата на съхранение е минус 25-минус 15 градуса Целзий, като Modena издържа до 12 часа на стайна температура. Страничните ефекти се появат 1-2 дни след поставянето на дозата и са леки до средни, най-вече грипоподобни.
📌 Претендентите
Johnson&Johnson, която вече подаде документи за одобрение пред лекарствения регулатор в САЩ, е на път да промени правилата на ваксинацията срещу Covid-19, защото предлага първата ваксина от една доза. Изпитванията за ефективност показват 66%, но ваксината е в състояние да предпази от тежко развитие на заболяването в 85 на сто от случаите. Имунитетът се изгражда за 28 дни, като при изпитванията след този период не е регистриран нито един починал. Ваксината е базирана на аденовирус, както и тази на AstraZeneca. Заради по-късната си поява, тя е изследвана върху новите варианти на вируса и показва същата ефективност към тях.
📌 CureVac e третата ваксина, основана на иРНК технологията, която току-що започна последната фаза от клинични изпитвания и се очаква да е готова с междинни резултати в средата на май. Производителите ѝ разчитат тя да се използва основно за реваксинация срещу новите щамове на коронавируса. Novavax, чиято кандидатура също вече се разглежда от европейския регулатор, е с ефективност от 89,3% след втората доза.
_______________
Автор: Йовка Димитрова, специално за проект Covid-19: факти срещу слухове. Картинка: pixabay.
